Унгарски гулаш

Унгарски гулаш

Аз съм голям почитател на супите. Затова страшно много харесах гулаша, който ядохме в Будапеща и в Сегед. Беше тъмно-червен, с плътен, но не гъст бульон, горещ и ухаещ на дом. Доколкото съм чела, има различни рецепти за приготвяне на гулаш – с повече зеленчуци, по-гъст, повече като картофена яхния, отколкото като супа, с чушки, с моркови. На мен най-ми допада гулашът-супа.

Рецептата, която ще представя следва оригиналните продукти на истинския унгарски гулаш, но приготвянето съм го адаптирала към забързания начин на живот в моето семейство. Знам, че гулашът се приготвя с мас и говеждо, но аз предпочитам по лекия вкус на телешко. Използвам олио вместо мас, по простата причина, че за съжаление нямам домашна чиста мас. Маста придава по-хубав вкус, а е и по-здравословна. Така че ако вие разполагате с хубава домашна мас, използвайте нея (и ми изпратете 1 кило 🙂 ).


Продукти

  • 400 г телешко
  • 400 г картофи
  • 1 ч. л. доматено пюре
  • 2 ч. л.  червен пипер
  • ½ ч. л. смлян кимион
  • ½ ч. л.  смлян черен пипер
  • 3 с. л. червено вино
  • сол на вкус
  • 3 с. л.  олио/мас
  • 2 моркова (по желание)

Приготвяне

Слагам олиото в тенджера под налягане. Запечатвам месото и след това добавям 1 л вода. Посолявам на вкус и варя до готовност. Аз го варя така около 30 мин, но това зависи много и от самото месо. Докато се вари месото, си приготвям другите продукти. Картофите режа на не много големи кубчета. Лукът режа на едро, за да не се стопи, а морковите – на кръгчета. Добре е да си смелите подправките на момента. Така кимионът има по-наситен аромат, който всъщност на мен толкова много ми харесва в гулаша.

След като месото е почти готово (не е нужно да е съвсем сварено, защото ще се готви и със зеленчуците), го вадя от тенджерата и си отделям бульона.

В отделна тенджера задушавам лука с малко вода и малко от бульона. Оригинално се запържва, но аз избягвам пърженето, когато мога. Добавям и червения пипер (ех, този аромат на задушен лук с червен пипер!). Като се позадуши, слагам месото и доматеното пюре, което съм разредила с малко вода. Поръсвам с 1 ч. л. брашно и разбърквам.

Добавям виното, кимиона и черния пипер. Ако е нужно разреждам с малко от бульона, за да не загори. Слагам виното и задушавам около 10 минути. Добавям картофите и морковите и останалия бульон.

Ако преценя, че ще се сгъсти много, добавям и вода. Това е въпрос на вкус, но аз си искам супичка, а не яхния. Варя до готовност на картофите и морковите. Добавям лъжица вино и варя още 5 минути. Хапва се горещ и по желание се добавя нещо люто (лют сос или лют червен пипер).

Знам, че това ястие не звучи като нещо много специално, но съм сигурна, че вкусът му приятно ще ви изненада. А и е чудесно извинение за втора чаша червено вино.

Добър апетит! Jó étvágyat!